* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванали
Стоян и турчин еничерин
да пият, да се напиват.
Ако се Стоян напие,
Стоян си Еленка залага;
ако се турчин напие,
вярно си конче залага.
Седнали са да пият.
Еленка чаши налива,
на Стоян празни подава,
на турчин пълни ги дава,
ала се Стоян пак напи
и на Еленка тихо говори:
- Еленке, булка хубава,
на нас ни басът пропадна,
с мене Еленке ща дойдеш,
в Солума града голяма.
Вървели, що са вървели
Минали гора зелена,
настали поле широко,
па седнали да си починат.
Стоянувата майчица
тя нади Стоян стоеше
и жално плачеше.
Стоян се бавно разбуди
и на майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
къде е Еленка да дойде,
водица да ми донесе.
Стояновата майчица
на Стояна думаше:
- Стояне синку Стояне
тебе ти басът пропадна,
турчин Еленка откара,
далеко синко далеко,
че рипна Стоян отиде,
запаса пушка бойлия,
запаса сабя френгия
па се на конче възкачи
и с медна си свирка засвири.
Еленка свирка дочула
и на турчин продума:
- Турчино еничерино,
дето има сянка дебела,
дето има водица студена,
поспри се да си починем.
Дорде издума тез думи
Стоян си с конче пристигна,
на турчин глава отряза
и си Еленка назаде повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020