* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнал е Стоян да яде,
да яде още да пие
с турчина анадолина.
Не можал дума да дума,
да дума да се шегува,
ала се на бас хванали,
ако се турчин напие,
Стоян му конче ще вземе,
ако се Стоян напие,
турчин му булче ще вземе,
негово булче Калинка.
Калинка ще им налива
вино червено да пият,
и бистра върла ракия.
На Стоян чаша не долива,
а на турчина долива.
Стоян си чаша изпивал,
и се друга заемвал,
турчина си чаша не изпивал,
а в ботуша наливал.
Ах, че се напи млад Стоян,
и му се дрямка додряма,
и легна Стоян, че заспа.
Турчина Калинка думаше:
- Калинке, моя робинке,
събличай бяло, българско,
обличай черно, кадънско,
че хайде с мене ще дойдеш.
Турчина си конче оседла,
и с Калинка замина.
Майка Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да пиеш,
калинка с турчин замина,
че стана тогава млад Стоян,
и се на конче преметна,
и след турчина замина,
и с тънка си свирка засвири:
"Постой, почакай, Калинке!"
Калинка свирка дочула,
и тя на свирка разбрала,
и на турчина си думаше:
- Почакай еничерино,
полека карай канчето,
и гледай вода да стигнем
и малко да починем,
студена вода да пием!
Турчин Калинка послуша,
че си кончето повъзпря,
студена вода да пият,
и малко да си починат.
Ето го Стоян, че иде,
на турчин глава отряза,
и Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020