* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчина еничерина
да пие, да се надпива.
Калинка ще им налива.
Ако ли Стоян надпие,
на турчин глава ще вземе,
ако ли турчин надпие
на Стоян булче ще вземе.
Яли са, холан, пили са,
а че се Стоян понапи.
Калинка му празна подава,
на турчин чаша прелива
и пак се напи млад Стоян,
че му се дрямка додрема,
полегна и си позаспа.
Турчин Калинка продума:
- Калинке, клета робинке,
я хвърли бяло българско,
обличай турско зелено,
Стоян му баса пропадна.
Турчин я на коня преметна,
вървели, що са вървели,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
сред гора дърво високо,
до дърво бистро кладенче.
Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да пиеш,
дето ти баса пропадна,
турчин Калинка отвлече.
Като чу Стоян тез думи,
тогаз се Стоян опомни,
бързо си конче възседна,
с тънка свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Де си, Калинке, почакай!"
Калинка му свирка познала
и на турчин думаше:
- Турчине, турчин ефенди,
полека карай кончето
и гледай вода да стигнеш,
кончето да си напоим
и ние да се напием.
Стигнали бистро кладенче,
седнали да си починат.
Докат Калинка издума,
ето го Стоян пристигна,
на турчин глава отряза,
Калинка на конче преметна,
право я у тях заведе.
Слушайте, стари и млади,
всичко за пример вземете
и хубаво запомнете -
с българин шега не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020