* * *

Облог за надпиване с турчин

Захванал се е млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
с турчина, с еничерина
да пият, да се надпиват,
ако ми Стоян надпие,
на турчин конче ще вземе,
ако ми турчин надпие,
на Стоян булче ще вземе,
а Калинка, булка хубава,
тя ще им вино налива,
налива, още долива.
Пили са три дни и три нощи,
Стоян го дрямка хванала,
Стоян се е вече напил.
Като го Калинка съгледа,
на турчин чаша долива,
на Стоян празна подава,
като го турчин съгледа,
той на Калинка думаше:
- Калинке, клета, робинке,
Калинке, бяла българко.
Стоян се, Калинке, вече напи,
я хвърляй бяло българско,
обличай турско - зелено
и ние двама да вървим,
в нашите земи да идем.
Калинка с турчин замина,
а Стоянкова майка плачеше,
плачеше и нареждаше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да пиеш,
дето се, синко, ти напи,
баса ти, синко, пропадна.
Калинка, клета робинка
тя с турчин замина.
Като се Стоян пробуди,
какво да прави и стори,
та с тънка свирка засвири,
свирка му пее, говори:
- Я стой, почакай, Калинке,
Калинке, клета робинке.
И аз вас, мари, да стигна,
на турчин глава да отрежа
и тебе назад да повърна!
Като го Калинка зачула,
тя на турчина думаше:
- Я стой, почакай, турчине,
студена вода да пием,
и конче да си напоим.
Турчин Калинка послуша,
та си кончето позапрял,
студена вода да пият
и конче да си напоят.
И ето ми, Стоян пристига,
на турчина глава отрязва
и Калинка назад повръща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020