* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнали Стоян и турчин
да пият, да се надпиват,
ако ли турчин надпие,
на Стоян булче ще вземе,
ако ли Стоян надпие,
на турчин глава ще вземе.
Пили са малко, не много,
пили са три дни и нощи,
Калинка чаши налива,
налива и ги долива,
на Стоян празни оставя,
ала се Стоян понапи
и дрямка му се додряма.
Турчин си Калинки дума:
- Я хвърли бяло българско,
облечи турско зелено,
ти ще ханъмка да станеш.
Калинка сълзи зарони,
съблече бяло българско,
облече турско зелено,
па е с турци тръгнала.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наслали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Турчин Калинке думаше:
- Калинке, булка хубава,
я хайде да си поседнем
под тази сянка дебела,
до таз ми жода студена.
Седнали да си починат,
турчин е снимки извадил,
хем турчин снимки си гледа,
хем към Калинка поглежда.
Турчин към Калинка думаше:
- Калинке, булка хубава,
имаш ли, Калинке, имаш ли
по- голям братец от тебе?
Калинка турчин думаше:
- Имах си братче Иванчо,
него го турци вземали,
когато бяхме мънички.
Турчин Калинка прегърна,
прегърна и я целуна.
Турчин към Калинка думаше:
- Калинке, сестро, Калинке,
доживяхме да се видим.
Аз съм си твоят мил братец,
братец, Калинке, Иванчо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020