* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванали млад Стоян,
и турчин еничерин
Да пият и се напиват,
Калинка да им долива.
Ако се Стоян напие,
турчин кончето му ще вземе;
ако го Стоян надпие,
кадъната му ще вземе.
Пили са се и надпивали,
цели ми три дена и нощи.
Калинка Стоян познала,
че ще се скоро напие.
На турчин чаша пълнила,
на Стоян я доливала.
Пак ми се напил млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, клета робинке,
захвърляй бяло българско,
слагай турското зелено,
Стоян му басът пропадна,
ти със мене ще дойдеш!
Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
отрова и зейр да си пил,
Калинка с турчин замина.
Че ми се й Стоян опомнил,
опомнил, още ядосал,
влязъл е в тъмни обори,
та си й кончето изведъл.
На кончето кат се й преметнал,
след турчин се е понесъл.
Извадил тънка свирчица,
и си й със свирка засвирил,
свирка му свири-говори:
"Чуй ме, Калинке, не бързай!"
Калинка свирня дочула,
дочула и я разбрала.
Калинка турчин продума:
- Турчине еничерино,
полека карай кончето,
и гледай вода де има,
студена вода да пия,
да пия, да се умия.
И на чешмата стигнали,
и са се спрели, запрели,
Калинка вода да пие,
да пие, да се умие.
Тогаз ги Стоян настигнал,
на турчин глава отрязал,
та си Калинка повърнал,
Калинка бяла българка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020