* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се й хванал млад Стоян
с турчина еничерина -
да пият да се надпиват.
Ако ми Стоян надпие -
на турчин конче ще вземе,
ако ли турчин надпие,
той ще на Стоян булчето вземе,
булчето млада Калинка.
Калинка ще им налива...
Пили са, що са пили,
че май се Стоян понапил.
Кат туй Калинка познала,
на турчин чаша долива
на Стоян празна подава.
Но пак се понапил млад Стоян,
че легна Стоян позаспа.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
събличай дрехи бългаски,
обличай турски зелени.
Стоян му баса пропадна,
ти ще със мене да дойдеш.
Изкара конче хранено,
че си на кон Калинка преметна
и тръгна през гора зелена.
Стояновата майчица,
тя си по двор ходеше
дребни си сързи ронеше,
люто Стояну кълнеше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да пиеш,
дано се синко напиеш, -
тебе ти баса пропадна,
Калинка с турчин замина!
Тогаз се Стоян събуди,
изкара конче алено,
че се на конче преметна,
с тънка свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Де си, Калинке, почакай,
от турчин да те отърва!"
Калинка й свирка зачула,
зачула и я познала,
Калинка дума на турчин:
- Турчино, еничерино,
я поспри малко кончето,
да пием вода студена
да си лицето умия.
Докато Калинка думаше,
Стоян с конче пристигна, -
на турчин главата отряза,
Калинка си назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020