* * *

Облог за надпиване с турчин

Дойчин със турци пиеше,
у една хладна механа,
турции си Дойчин пита:
- Дойчине, баш чорбаджийо ле,
продай ни бела българка,
и да е много хубава,
скъпо че да я платиме.
Дойчин на шега продума:
- Я имам либе хубаво,
не можете да я платите!
- Колко че сакаш за нея?
- Десет шиника жълтици.
Турци са му казали:
- Дванайсет че ти дадеме.
Ако се с нас шегуваш,
главата че ти вземеме
и твойто либе Петрана,
и твое малко детенце.
Дойчин си глава наведе,
и стана та си отиде,
и на Петрана говори:
- Мила невесто, Петрано,
заран по - рано да станеш,
детенце да се окъпеш,
и да го накърмиш,
че яте либе те продадох
на турци и на гавази.
Петрана нищо не каза,
само си сълзи зарони.
Заран е рано станала,
мъжко си дете окъпа,
и на детенце думаше:
- Като, Никола, пораснеш
и станеш двайсе години,
у турско, мама, да дойдеш,
със хитрост мам да тражиш,
от турци да ме избавиш.
Турци на порти Чукая:
- Излезни Дончо чорбаджи,
у твои двори да влезнем,
с дванайсе шиника жълтици.
Дойчин си порти отвори,
турци си в двори влезнаха.
Шиници жълтици сложиха.
И Петрана е излезнала,
турчин Петрана прегърна
и на бел кон качи я
и за Турско потегли.
Раснал Никола, пораснал,
стана двадесе години.
Дончо Никола думаше:
- Сине Никола, Никола,
я се на турчин престори
и си у Турско отиди.
Майкя ти дано намериш.
Вземи си, сине, пищови,
че може турци да те найдат.
Никола влезе в яхъри,
избра си конче пъргаво
и си у Турско отиде.
Всекого Никола питаше,
па виде чешма шарена.
Стара ханъма стоеше,
бели си менци точеше.
Никола слезна от коня,
та вода да го напои
и си ханъма попита:
- Ханъмке, стара туркиньо,
знаеш ли, стара робиньо,
преди двадесе години
турци майка ми вземали,
името й е Петрана?
А туркиня се изправи,
черно фередже захвърли,
и си Никола прегърна
и го целуна:
- Ти си ми, чедо Никола!
Че аз съм твойта майчица.
Баща ти мене продаде
за дванайсе шиника жълтици!
Он се е, сине измамил,
та си е шега направил, -
със турчин шега не бива!
Никола майкя прегърна,
та си я качи на коня.
Никола седна зад нея,
силно си конче пришпори.
Конче му бързо препусна,
в копита искри изкачат.
Пусто циганче видело,
и е на турци казало.
Бързо потеря тръгнали
и вече да ги настигнат.
Майкя му юзда държеше,
Никола се назад се обърна
с два си пищова стреляше
и си турци поваляше.
Кога у село отиде
всички Никола чакая,
негова майкя Петрана.
Като издвори влезнаха.
Дойчин колене падаше,
на Петрана се молеше:
- Прости ми, мила Петрано,
азе съм пред теб виновен,
виновен още греховен!
Петрана му думаше:
- От мене ти е простено!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020