* * *

Облог за надпиване с турчин

Седи Марко на високи чардак,
па си гледа по равни друмове,
равни друми у прах утъхнали,
равно поле мъгла притиснало,
право иде на Маркови двори.
Проговори Кралевичи Марко:
- Фала тебе, мое пръвно либе,
скоро, либе, порти да затвориш,
какво чудо по друмове иде, -
понело е мъгли и прахове,
право иде на наши дворове!
Дури либе од чардак да слезе,
дури либе порти да затвори,
пристигнал е Църна Арапина.
Не е било той чудо големо,
нело било Църна Арапина.
Па питуе млада Марковица:
- Фала тебе, Марко пръвно либе,
тува ли е Марко Кралевичи?
Чуло се е и прочуло се е,
дека си е млого пияджия,
та съм дошел с Марко да пиеме,
да пиеме, да се надпиваме,
да прийме големи облоги.
Повърна се млада Марковица,
повърна се, та Марко казуе:
- Фала, каже, Марко добър юнак
дошел си е Църна Арапина,
дошел си е, за тебе питува,
та питува вино да пиете,
да пиете, да се надпивате,
да правите големи облоги.
Проговори Кралевича Марко:
- Фала тебе, Църна Арапино,
ела горе на високи чардак
да правиме големи облоги.
Качил се е Църна Арапина,
качил се е на високи чардак,
качил се е при Марка юнака
Направили големи облоги -
Марко даде свойе пръвно либе,
а арапин облога е дало,
дало си е коня вихрогона
и дало е неговата сабля.
Направили голема облога:
да си пия три недели дъна,
да си пия, да си не задрема,
кой по-напред дремка че одреме,
да тоя че облога да даде.
Ка седнаха до двама юнаци,
та си пили вино троегодско,
та си пили две недели дъна.
Марко те е дремка одремала,
заспал си е Марко добър юнак.
Проговори Марковото либе:
- Фала тебе, Църна Арапино,
справяй коня, хайде да с' идеме!
Станал си е Църна Арапина,
па яхна коня вихрогона,
па си пойде с млада Марковица,
пошол си е от Прилепа града,
че да мина през Солуна града.
Ка настаха при Солуна града,
проговори Марковото либе:
- Фала тебе, Църна Арапино,
че минеме през Солуна града,
тамо Марко достове си има,
та они че мене да позная,
та че мене от тебе да отна.
Да съблечеш твойе църно рухо,
да облечем твойо църно рухо,
да забрамчим твоя остра сабля,
ти облечи мой свилни дрехи.
Я че яхнем коня вихрогона,
че се створим царюв делибаша,
че те карам код цар на съдия;
че да минеме през Солуна града,
я че окам през Солуна града:
- Да я съм си царюв делибаша.
Излезнете, солунски кметове,
да гледате Църна Арапина;
големи е пакости направил,
че го карам у Стамбола града,
у Стамбола код цар на съдия!
Ка си мина през Солуна града,
па си ока през Солуна града:
- Излезнете, солунски кметове,
да видите Църна Арапина;
големи е пакости направил,
да я съм си царюв делибаша,
че го карам у Стамбола града,
че го карам код цар на съдия!
Замръкнаха у Солуна града,
па им дума млада Марковица:
- Фала вие, солунски кметове,
да найдете той хладна одая,
че да легам у Солуна града,
че да легам ноч да си прекарам.
Немой некой да си го погуби,
вие нема глава да явите,
а то нели живи да ходите.
Нашли са си солунски кметове,
нашли са си той хладна одая.
Легнали са с Църна Арапина,
легнали са с млада Марковица.
Бог да бие Църна Арапина,
не спало е две недели дъна,
увлезнало у хладна одая,
а легнало, веднъга заспало.
Тогай стана млада Марковица,
та погуби Църна Арапина.
Кога беше рано одзарана,
па си ока млада Марковица:
- Сбирайте се, солунски кметове,
сбирайте се кешо да платите.
Кой погуби Църна Арапина?
Вие нема глава да явите,
а то нели живи да ходите,
че ви карам на Стамбола града.
Зберете се вие да кажете,
кой погуби Църна Арапина!
Ка се сбрали солунски кметове,
сбрали са се, за кешо платили,
събрали с петнайсе хазни.
товарили петнайсе мъски.
Тогай дума млада Марковица:
- Фала вие, солунски кметове,
са вземете Църна Арапина,
върлете го у Белото море,
немой некой од ваз да си каже,
защо си е арапин погинал.
Послушаха солунски кметове,
та везеха Църна Арапина,
хвърлиха го у Белото море.
Тогай пойде млада Марковица,
па си яхна коня вихрогона
и си забра петнайсе мъски,
товарени със тежко имане,
па си иде по равни друмове.
Събудил се Марко добър юнак,
па си яхнал коня Шараяна,
та си търчи по равни друмове,
та си тражи свойе пръвно либе.
Па си сретна свойе пръвно либе,
па не може любе да познае.
Питуе го Марко добър юнак:
- Фала тебе, незнана делийо,
как идеш по равни друмове,
да видя ли Църна Арапина
да си кара гиздава невеста.
Проговори млада Марковица:
- Фала тебе, непознан юначе,
не съм видел Църна Арапина,
да си кара гиздава невеста.
Не съм видел, ама съм си чуло
под Станбола до девет конаци,
тамо си е арапин отишъл
и тамо е невеста закарал.
Проговори Кралевичи Марко:
- Че да идем либе да си тражим,
дека да е, азе че да идем!
Замина го млада Марковица,
замина го, па се подсмеяла,
па на Марка потийо говори:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
с любе думаш, за либе питуваш!
И тогай се Марко повърнало.
Тогай търгна млада Марковица,
тръгнала е огнена камджия,
та си бие Марко добър юнак,
па го бие и на Марка дума:
- Бог те било, Марко добър юнак!
Еве стана девет годин време,
ка съм дошла азе за тебека,
ти се правиш големи облоги
и менека у облога тураш.
Ти си прави голема облога,
мене, Марко, у облога не турай.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020