* * *

Облог за надпиване с турчин

Позапил ми се е млад Стоян
с турчина друговереца.
Паша на Стоян думаше:
- Стояне, явре гяуре,
хай да се на бас хванем
кой ще се напред упие.
Стоян на Паша думаше:
- Ако се, пашо, упиеш
какво ще да ми харижеш?
Паша на Стоян думаше:
- Аз ще ти, Стояне, харижа
Цариграда половината,
половината с ханъмките.
А пък ти какво ще ми харижеш?
- Ако се, пашо, упия
азще ти харижа
моето булче Калинка.
Седнали да ядат и да пият,
Калинка им диван седеше
чашите долива, на пашата прелива
на Стоян със сълзи долива,
Стоян я вдига, изпива
паша я в ботуш налива.
А че се Стоян понапи,
легнал, че заспал.
Паша на Калинка думаше:
- На Стояна баса пропадна
хайде, Калинке, със мене.
Паша я на конче преметна
към Цариград потегли.
Стояновата майчица викаше:
- Я стани, стани Стояне,
от турчина Калинка отвлечи.
Стоян влезе в тъмни яхъри,
изведе конче алено,
синьо го седло оседла,
пъстър го колан препаса
и си на конче думаше:
- Ако ли Калинка достигнем
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря.
Стоян с медна свирка свиреше,
Калинка свирката зачу,
зачула и си на паша думаше:
- По-полека карай кончето,
по-късно в Цариград да влезем
да не ни видят хората.
Дорде Калинка издума,
ей го Стоян пристигна,
на паша глава отряза
Калинка назад си върна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020