* * *

Облог за надпиване с турчин

- Смиляне, добри юначе,
добри ти гости дойдоха -
три турца, три анадольца!
Смилян се чудом чудеше,
що да си гостс нагости.
Три турца велят, говорят:
- Смиляне, добри юначе,
ний не сме дошли, Смиляне,
да ядем, Смиляне, да пием,
лю сме дошли, Смиляне,
за твоя сестра Тодора -
да ни продадеш Тодора
за дванаесет хиляди!
И тринайсе дадоха,
пак си я Смилян не дава.
Три турца, три анадолца
купиха люта ракия,
с медовина я бъркаха,
та си Смилян упиха,
та си продаде Тодора
за дванайсете хиляди
и тринайсете дадоха,
та Тодора отведоха.
Ега бе по полунощи,
тога се Смилян побуди,
та си вели-говори:
- Сестро Тодоро, Тодоро!...
Петкана, първо любове,
тийо му вели-говори:
- Либе Смиляне, Смиляне,
нели Тодора продаде
за дванаесте хиляди,
и тринайсте дадоха,
та Тодора отведоха?!...
Смилян й вели-говори:
- Петкано, първо любове,
лю слязи долу в яхъра,
извади коня вранена,
три години (не) кована
и четири не седлана;
назоби го, напои го,
напои го руйно вино,
руйно вино тригодинско,
назоби го с пшеница,
с пшеница тригодинска,
оседлай го, окачи го.
Петкана, първо любове,
напои му врана коня,
напои го, назоби го,
накачи го, оседла го.
Та си ми Смилян възяхна
и на Петкана говори:
- Петкано, първо любове,
по кои друме пойдоха -
по гори или по долини,
или по Иванови мостове?
Тая му вели-говори:
- По Иванови мостове.
Та вървя Смилян, що вървя,
ега бе в честа гора,
та рукна Смилян, та запя.
Де го дочула Тодора,
на турци вели-говори:
- Три турца, три анадолца,
запрете се, послушайте,
послушайте, почакайте,
що пищи в гора зелена, -
дали е змия у грамада
или е агне сугаре,
или е сеца елена,
или е малка девойка,
или е пиле на вейка?
Та си ги Смилян застигна,
изгуби троица турца.
На Тодора си говори:
- Сестро Тодоро, Тодоро,
товаряй коне прикия,
сбирай чалми за дари!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020