* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян,
с турчина, еничерина,
да пият, да се надпиват,
Калинка ще им налива.
Ако ли Стоян надпие,
той ще коня му да вземе;
ако ли турчин надпие,
той ще Калинка да вземе.
Че се напи млад Стоян...
Кат го Калинка пазила,
на турчин чаша долива,
на Стоян празна подава.
Но пак й се напил млад Стоян,
че му се дрямка додрема.
На място легна и заспа,
турчин Калинке думаше:
- Калинке, млада робинке,
я хвърляй бяло българско,
обличай турско зелено,
на Стоян баса пропадна,
ти ще си с мене да дойдеш!
Турчин си коня постегна,
Калинка на кон покачи,
двамата на път тръгнаха,
тогаз се Стоян пробуди.
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво й камък да ти е,
тебе ти баса пропадна,
Калинка с турчин замина.
Тогаз се Стоян опомни,
извади конче хранено,
че се на конче преметна,
с тънка свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Къде си Калинке, почакай!"
Калинка свирка дочула
и на турчин продума:
- Я слушай, еничерино,
полека карай кончето,
дай вода да стигнем,
да се хубаво измием.
Дорде Калинка изрече,
Стоян със коня пристигна,
на турчин глава отсече
Калинка назад той върна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020