* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнал е Стоян да яде,
да яде, още да пие
с турчина друговерина,
червено вино пиеха,
печено агне ядяха,
че са яли и пили
дор три дни нощи,
Калинка им залива
и им виното долива.
Че се Стоян напива,
напива, чаша излива,
излива и за друга погледва;
турчина хитър излезе,
той си чаша не изпива,
той си чаша не изпива,
ами я у ботуш налива.
Че са двама бас хванали -
кой ще се, холан, напие.
Турчина дава, залага
конче хранено и пушката,
Стоян си дава, залага
хубава булка Калинка.
Че легна Стоян и заспа,
турчин Калинке думаше:
- Тръгвай, Калинке, със мене,
събличай руба българска,
обличай руба кадънска,
на дълъг път да вървим!
Майка край Стоян вървеше
и със крак го подритва:
- Ставай, синко Стояне,
Калинка с турчин отиде,
я слез в хладни мазии,
извади си конче хранено,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
че си го оседлай, оседлай,
че си турчина настигни
и си Калинка отърви!
Ах че със Стоян преметна,
със тънка свирка засвирил.
Свирка му свири-говори:
"Де си, Калинке, почакай!"
Калинка свирка зачула
и си свирката познала,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
стигнали вода студена,
Калинка дума на турчина:
- Я, почакай турчине,
краката да си умием,
студена вода да пием!
Докато Калинка издума,
ето го Стоян пристига,
на турчин глава отряза,
че си Калинка пак взема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020