* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
със турчин еничерина,
да ядат, холан, да пият,
Калинка да им долива
без да се никой напие.
(Калинка разбрала, че Стоян ще се напие
и на турчина чаша долива, а на Стоян празна подава)
Стоян се напи
и на маса глава преклони.
Майка му дума Стояна:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да ти е Стояне,
турчин Калинка да вземе.
Турчин се много зарадва,
стана, кончето стегна,
и си на Калинка дума:
- Събаряй, Калинке, бяло българско,
обличай зелено турско,
ти ще си вече за мене.
И за към тях тръгнали.
Стоян скокнал, подскокнал,
и си се на конче преметна,
на рамо пушка преметна,
на пояс сабя запаса.
Конче на път подхвръкна,
Стоян с меден кавал засвири,
кавал му свири-говори:
"Къде си, Калинка, накъде си?"
Калинка като го е чула,
по гласа го е познала
и на турчина думала:
- Турчине, еничерино,
там до едно дърво
малко хлебец да ядем,
студена вода да пием.
Доде издума Калина
и Стоян със конче приброна.
Турчин конче поеше,
Стоян си сабя извади
и му главата отряза,
и Калинка назад върна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020