* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас ми се хванал млад Стоян,
с турчин еничерин,
да пият, да се надпиват.
Ако ли турчин Стоян надпие,
булчето ще да му вземе.
Седнали са да пият,
да пият, да се надпиват.
Калинко, булка хубава,
чашите им налива,
налива още прелива.
На турчин чаша налива,
налива още прелива.
На Стоян чаша налива,
на половин празна остава,
с бистри я сълзи долива,
дано се Стоян не напий,
дано си баса спечели.
Стоян си чаша изпива,
турчин я под маса излива.
Че ми се Стоян напи,
на маса легна, че заспа.
Турчин Калинка продумва:
- Калинке, млада българко,
хвърли черно българско,
облече бяло болярско,
в Цариграда ще идем,
на висок чардак ще стоиш,
бели гердани ще нижеш,
жълти жълтици ще дрънкаш.
Плакала Калинка, молила се,
ала турчин милост не знай.
На конче Калинка той яхнал,
към Цариграда откарал.
Кога се Стоян събудил,
майка си попитал:
- Къде ми й, мале, булчето,
булчето, мале, Калинка.
Майка на Стоян отговаря:
- Стояне, сине Стояне,
дърво и камък да си ял и пил
дет' си се, Стояне, ти напил,
турчин Калинка отвлече.
Много се Стоян натъжи,
натъжи, нажали,
че си в яхъра отиде,
вранено конче изведе,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
с жълти го юзди обюзда,
с меко го седло оседла,
и на майка си продума:
- Дай ми, майко, сабята,
сабята френгията
и медения кавал.
Та конче си той яхнъ,
и на кавал засвири,
кавал му свири-говори:
"Калинке, либе, Калинке,
ако ми кавалът дочуеш,
на турчин да се помолиш -
полека конче да кара,
дано те ази настигна
от него да те отърва!"
Калинка кавал дочула
и на турчин продумва:
- Полека карай, турчине, кончето,
до бистро извори ти спри
малко да си починем
и жаждата да утолим.
Турчин Калинка послуша,
полек си конче подкара.
Тогава Стоян ги застигна,
остра си сабя извади,
на турчин глава отрязва
и си Калинка от робство отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020