* * *

Облог за надпиване с турчин

Марко беше више на дивани,
се опули по бели друмо'и,
й сбору'ет на своя невеста:
- Ой невесто, мое мило добро!
Що кье бидит мъгли и прохо'и
под Вароша, по бели друмо'и?
- Дейди Марко, мой мили стопанин,
да не ми е голема превара!
Още речта двата не изрекле,
ето порти вити се клюкает.
Й сборуват Марко невесте си:
- Пойди слези во наши дворо'и
и погледай що се порти клюкат!
Ми отиде млада Марковица,
кога гледат Църна Арапина.
- Ели чуеш, млада Марковице!
Даль е тува Марко Кралевике?
Сум го чуло много вино пило
и на облог се обложу'ало;
ако сакат да с' обложу'еме,
мие двата вино да пиеме,
ако мене тои ме надпиет,
кье му да'ам моя добра коня,
кье му да'ам моя остра сабя,
со сабя глава да пресечит;
ако него вино го надпиам,
да ми даит млада Марковица.
Търчаничкум се качи на диван:
- Дейди Марко, мои стопанине!
Сама, велит, лова що ни дошла,
що ни дошла Църна Арапина,
що ни дошла Църна Арапина,
на облога он се обложу'ет;
ако вино него го надпиеш,
кье ти да'ит нег'ва добра коня,
кье ти да'ит нег'ва остра сабя,
со сабя глава да пресечиш;
ако вино тои те надпиет,
да му да'иш млада твоя любов.
- Ай отвори наши вити порти,
нека влезит Църна Арапина!
М' отвори од дворье вити порти;
коня върза в дълга конушница,
па се качи више на дивани.
Що си пи'я три дни и три нокье,
в три дни никой од ним не се упи;
А Маркойе му се злодеало,
седеекюм, вино пиеекюм;
на арапот Марко му сборваше:
- Дейди арап, море църни арап,
изин дай ми мало да прошетам!
Мало по двор Марко се прошета,
бъргу по скалици се изкачи,
с' изкачи за вино загорено;
чабур чаша полна ми изпило,
чабур чаша седумдесет ока.
Бог да биет Църна Арапина!
Беша клало билки чемерлики;
а я изпи, дремка го навали.
Легна Марко малце да преспиет
и он колай не се разбуду'ет.
Бог да биет Църна Арапина,
що й велит младе Марковице:
- Промени се, млада Марковице!
Бладзе си ти, що кье мен' кердосаш
и мене со тебе юш най-бладзе.
- Фала Богу единому, велит,
защо ти мене кье ме избавиш
от овего тежка пианица!
Почекай, постой ти да соберам
'се моето рубо невестинско,
да му вземам оружье Марково!
Бог да биет Църна Арапина!
Не ми чекат млада Марковица,
туку рипна на нозе юнашки,
пра'у търгат долна конушница,
своя коня од тамо отрешует,
па Маркова коня отвързует,
си я качи млада Марковица.
Не ми терат, како кон се терат,
туку како силен ветър бегат.
Приближи'е до Солуна града.
Тамо велит млада Марковица:
- Дейди арап, дейди златен арап!
Марко овде с' имат побратими,
мене тие веднъж кье познает;
а тебе на часот кье загубет;
слечи твое свилно хубаво руво
и я него да си го облечам,
страшен делия да им се гледам;
па ти стори се кабаетлиа,
гьа много люгье си исклало,
много грешки 'сегде си сторило,
да те носам право Цариграда.
Що пойдоха на хладна механа,
на механа во Солуна града.
Личба личит млада Марковица:
- Да слушайте, солунски граждани!
Овой хайта мошне кабаетлиа,
колко кървье турил по друмови,
колко недугай хайта не сторило,
кье го носам право при султана;
немой некой арап да загубит,
оти джувап никой не ми дават!
Нокье стана млада Марковица,
до рамена глава му пресече;
утро само кога се осъмна,
пищит тога страшен делибаша:
- Аль слушате, солунски граждане!
От вас сакам Църна Арапина;
кой нему нокье глава пресекло?
'Си граждани харно разберите,
бар' едно живо не остава!
Тук се молят солунски граждани:
- Не можеме, велет, край да найме,
кой е арапина загубило;
све ни сакай, що кье ни посакаш
да да'име и да се простиме.
- Благо дайте дванайсет товари
со 'се мъски, с млади кираджии;
арапина така ви проща'ам.
Й дадо'а солунски граждани,
й дадо'а 'се, що посакала.
Та потера двана'есет мъски,
от Солуна назад се вратила.
Излего'а под Солуна града,
под Солуна в зелени ливади,
ми го стрети Марка Кралевикя.
Изговори Марка Кралевике:
- Даль ме чуеш, страшен делибаша!
Дали идеш по море, по вода,
дали идеш по бели друмо'и?
Кье те прашам, нещо да ми кажеш!
Изговори страшен делибаша:
- Кажи, Марко, Марко Кралевике!
Що неволя, Марко, ми те нашло?
- Дали стрете Църна Арапина
да си носит хубава невеста?
- Дейди Марко, Марко Кралевике!
аз си идам од место далечно,
аз си стретиф Църна Арапина
преку Стамбол тридесет конаци,
кай носеше хубава невеста,
во погледот како Марковица.
Дейди Марко, Марко од Вароша;
дали кральство, море, не повеляш,
даль не можеш друга да си найдиш,
мъш сакала и мъш си избрала.
Дали чуеш, Марко Кралевике!
Ай ти назад, Марко, поврати се,
дванайсет товари да тераш,
да то'арвиш со моиот слуга,
да то'арвиш и да расто'арвиш.
Киниса'е по бели друмо'и;
негде-годе жена потеру'ет,
ми го биет с три струка камджика,
ми го биет Марка Кралевике;
негде-годе петици згазу'ет,
от петици църн кръв потекует.
Си дойдо'а тие до Пирока,
си фтаса'а под бела Плетвара.
Тога опет страшен делибаша,
опет фати Марка да прашует:
- Дейде Марко, Марко Кралевике!
Да я видиш млада Марковица,
дали можеш нея да позна'иш?
Изговори Марко Кралевике:
- Даль ме чуеш, страшен делибаша,
немой хатър тебе да останит!
Кога гледаш во сурова земя,
ти прилегаш млада Марковица;
кога гледаш она ведро небо,
нигде немат по-страшен од тебе.
И дойдо'а во бела Плетвара.
Рипна од коня млада Марковица,
качи Марка свои стопанина:
- Аз сум твоя млада Марковица.
- Простум тебе мойте църни кървье
и прощам ти три струка камджика,
що биеше по глава, по чело.
Си ойдо'а више на дивани,
расто'арье дванайсет т'вара благо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020