* * *

Облог за надпиване с турчин

Обзаложи се млад Стоян,
млад Стоян с младо турче,
да пият, да се надпиват,
Калинка ще им слугува,
Калинка, булка хубава.
Ако го Стоян надпие
турчину глава да вземе,
ако го турчин надпие
да вземе булка Калинка.
Нали Калинка знаеше,
че ще се Стоян напие
и баса му ще пропадне,
на турчин чаша налива,
на Стоян я отлива.
Млад Стоян ми се понапи,
понапи и ми позаспа.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, булка хубава,
тизе си моя, та моя.
Бързо си коня възседна
и си Калинки отвлече.
Стояновото врано конче
с копита рие и цвили,
та се Стояна събуди.
Осъзна ми се млад Стоян
и си на конче думаше:
- Конче ле, врано конче ле,
можем ни да ги настигнем,
Калинка да си вземеме.
Па пусна бърза кушия,
като през гора вървеше,
с букова шумка засвири,
като свиреше, думаше:
- Да си, Калинке, там седеше.
Че го Калинка зачула,
зачула и го познала
и па турчина думаше:
- Я хайде, да починем
в тази трева зелена
и тая сенка дебела.
Настигнал ги е млад Стоян,
турчину глава отреза,
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020