|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за надпиване с турчин
Стоян си кавул направи
със турчин еничерин, -
ако Стоян турчин надпие,
да му вземе конче хранено;
ако турчина Стоян надпие, -
да му вземе булка Калинка!
Калинка им чаши налива,
на Стоян празната подава...
Стоян си се понапи,
че легна Стоян, та заспа,
кавула си загуби.
Турчин на Калинка продума:
- Я слушай, Калинке, бяла българке,
фръгай българско бяло,
обличай турско зелено!
Калинка хвърлила българско бяло,
облекла турско зелено;
той я на конче прехвърли
и си път продължи.
Майка на Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
я се, синко, от сън събуди, -
къде ти е, синко, булката,
защо си кавула загуби!?
И Стоян се от сън събуди,
силно се разгневи,
па си изведе конче хранено,
дека на ден три пъти зобено,
па взема сабя френгия
и взема си свирка кавали,
че се на конче прехвърли
и със свирка си засвири.
Свирка му свири, нарежда:
"Я стой, Калинке, почакай,
я ще сега да дойда!"
Калинка свирка дочула
и на турчин продума:
- Я турчине, турчине,
леко кончето покарвай,
нейде водица да го напоим!
Дорде е това изрекла,
Стоян с конче пристигнал,
извадил сабя френгия,
три пъти турчин обиколил,
замахнал на ниско и на високо,
и на турчин глава отреза.
Калинка за ръка улови,
па я на конче прехвърли
и назад си я повърна...
Попица, Белослатинско (Тодорова, Атанасова 2002, с. 155).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|