* * *

Облог за надпиване с турчин

Похвалил ми се млад Стоян,
че има конче хранено, (2)
че има булче хубаво.
Конче му струва хиляда,
булче му струва два града, (2)
два града като София.
Отде го зачу пашата,
пашата хабер провожда:
- Де да е Стоян, да дойде,
ний двама да си попием.
Ако ази го надпия,
кончето ще да му взема, (2)
кончето, още булчето;
ако ме Стоян надпие,
харизма ще му харижа,
харема със харемките,
чифлика със ратаите.
Пили са, надпивали се,
Калина диван седеше, (2)
водни си чаши налива,
на Стояна я налива,
на турчина я прелива,
Стоян я вдига, изпива,
турчин я под стол излива.
Ах, че се упи млад Стоян,
на земя падна кат умрял.
Турчин Калинке думаше:
- Прибирай, булче, събирай,
дет' го от баща донесе,
че следи мене ще тръгнеш.
Калинка из дюкян ходеше
и жално-милно плачеше,
Стояна с крак подритваше,
дано се Стоян събуди, (2)
Калинка назад да върне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020