* * *

Облог за надпиване с турчин

Заложил се е млад Стоян
със турчин вино да пие,
вино и бяла ракия.
Верен са кавуль сторили:
- Ку ме, турчине, надпиеш,
халал да ти е кончено,
и мойто първо любове,
и мойна сестра Тодорка.
Пък ку те, турчине, надпиям,
че ще ти вземам хареман,
хареман със ханъмкине.
Пили са мало ни млого,
до трине дене с нъщене,
Стоян се дремка предрема,
легнал е малко да поспи.
Стана ми турчин, отиде,
на порти чука и рука:
- Тодоро, сестро Тодоро,
стани ми порти отвори!
Отвори си му Тодора
нехини порти шарени.
Турчин я фати за рока
и си я метна на конче.
Стоян се сепна, събуди,
яхна си конче хранено
и си във къщи отиде
и си майки си попита:
- Къде е, майчо, Тодора
и мойто първо любове?
- Синко Стояне, Стояне,
турчин Тодорка окраде
и твойто първо любове.
Стоян се назад повърна
и си се руком прорука:
- Сестро Тодоро, Тодоро,
ако ме чуеш, отпей ми!
Зачула го е Тодорка
и си на турчин думаше:
- Горско е пиле пропело,
бива ли да му отвърнам?
- Ако се сяташ, отпей му!
Запяла му е Тодорка:
- Тука сме, братко, тука сме,
тука сме в гора зелена.
По-бърже конче препускай,
право при назе да дойдеш,
докат ни вяра българска!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020