* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчина, еничерина,
да пият, да се надпиват;
ако се упий турчина,
Стоян коня му ще вземе;
ако се упий млад Стоян,
турчин коня му ще вземе,
кончето заедно с булчето.
Яли са, още пили са,
цели ми три дни и три нощи;
Калинка вино налива,
на Стоян празна подава,
на турчин чашка налива,
налива и все я прелива,
дано се упий турчина,
но пак се упи млад Стоян,
намясто легна, позаспа;
турчин Калинка продума:
- Калинке, клета робинке,
я хвърляй бяло българско,
обличай турско зелено;
ти ще с мене да дойдеш,
със мойто конче алено,
алено, невъзсядано.
Турчин си коня постегна,
Калинка на конче преметна,
двамата на път тръгнали.
Тогаз се Стоян пробуди;
майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да пиеш!
тебе ти баса пропадна,
Калинка с турчин замина.
Тогаз се Стоян опомни,
че влезе в бели яхъри,
изведе конче хранено,
алено, невъзсядано,
че се на конче преметна,
с тънка си свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Дет си, Калинке, почакай!"
Калинка свирка зачула
и на турчина думала:
- Полек си карай кончето
и гледай вода да стигнем
да пием, да се умием.
Дорде Калинка издума,
Стоян със конче пристигна,
на турчин глава отряза,
Калинка назад повърна.
С българин шега не бива,
българин шега не знае!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020