* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчина еничерина,
с турчина Анадолина
да ядат, холан, да пият.
Ако ми Стоян надпие,
на турчин конче ще вземе,
ако турчина надпие,
на Стоян булче ще вземе.
Калинка ще им налива,
налива чаши долива.
Ах че се понапил млад Стоян;
кат го й Калинка познала,
на турчин чаша налива,
на Стоян празна подава.
Но пак се й напил млад Стоян,
на място легна и заспа.
Турчин Калинка продума:
- Калинке, моя робинке,
събличай бяло българско,
обличай турско зелено.
Стоян му баса пропадна,
и ти със мене ще дойдеш.
Калинка булка хубава,
наведи глава надолу,
дребни си сълзи зарови,
съблечи бяло българско,
облече турско зелено.
Турчин я на кон възметна
и са двамата тръгнали.
Стояновата майчица,
тя си по двори ходеше
Стояна люто кълнеше:
- Дърво и камък да си пил,
тебе ти баса пропадна, -
Калинка с турчин замина.
Кат зачу Стоян тез думи,
тогаз се Стоян събуди;
че влезе в тъмни яхъри,
изведе конче хранено
и се на конче преметна,
с тънка свирка засвири.
Свирка му говори:
"Дет' си, Калинке, почакай!"
Калинка свирка зачула,
на свирка всичко
разбрала и на турчина продума:
- Турчино еничерино,
полека карай кончето
и гледай вода да стигнем
да пием, да се умием,
кончето да си напоим.
Дорде Калинка издума,
Стоян със конче пристигна,
на турчин глава отряза,
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020