* * *

Облог за надпиване с турчин

Обзаложил се й Иванчо
с турчина вино да пие
сестра Килинка прислужва
бята си часа половина
на турчина га прелива.
Колкото турчина пий
бистра роса избива
колкото Иванчо пий
тежка го дрямка притиска.
Той легна Иванчо позаспа
турчин Калинка открадна
и га на конче възметна
и си турчина побегна
през гора зелена.
Вървели, що са вървели
турчин Калинки продума:
- Жъ седнем да си починем.
Седнали и починали.
Иванчо се сепна събуди
майка му жално плачеше
плачеше и нареждаше:
- Синко Иванчо, Иванчо
пусто да остане туй пиянство, -
турчин Калинка открадна!
Иванчо се ядно наяди,
изведе конче от дома,
изведе и го възседна,
и си в гората отиде.
Седна и с кавал засвири,
кавал му свири-говори:
"Калинке, сестро Калинке,
къде си да ме почакаш!"
Тя го по кавала познала,
познала и запяла:
- По-скоро, братко, по-скоро
минахме гора зелена
стъпнахме в поле широко
седнахме да починеме
под едно дърво високо
турчин си тежко позаспал
на място да го оставиш
мене братко да отървеш.
Той сбута конче алено,
алено още хранено
през брегове премина
и си при дърво отиде
и си при турчин пристигна
извади сабя френгия
турчин глава отряза -
Назад се с Калинка върнали.
Калинкената майчица
тя по двори ходеше
ясни гласове виеше
жални думи говореше.
Къде сте чада мамини
майка да си ги види.
Тамън си туй продума
Иванчо с конче пристигна
сестра Калинка до него.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020