* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
да пие, да се надпива
с турчин, с друга вяра.
Ако се турчин упие,
Стоян му конче ще вземе;
ако се Стоян упие,
турчин му булка ще вземе.
Калина диван стоеше,
стъклена кана държеше,
червено вино налива.
На турчин чаша прелива,
на Стоян празна я дава,
дано се турчин упие.
Не се бре турчин упива,
най се понапил млад Стоян,
а че си дрямка задряма.
Турчин Калина думаше:
- Хайде, Калинке, със мене,
Стоян му баса пропадна.
Калинка бяла българка,
съблече руба българска,
облече руба кадънска
и с турчин замина.
Стояновата майчица,
тя си Стояна проклина:
- Стояне, синко Стояне,
камък и дърво да станеш,
дето ти баса пропадна.
Стоян се стресна, събуди,
отвзе си свирка медена,
че се на конче възметна
и си със свирка засвири.
Свирката свири-говори:
"Калинке, булка хубава,
дет' си Калинке, почакай!"
Кат зачу Калинка тез думи,
тя си на турчин думаше:
- Турчино, еничерино,
да седнем, да си починем.
Седнали да си починат,
Стоян със конче пристигна,
на турчин глава отряза,
Калинка назад отвзема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020