* * *

Облог за надпиване с турчин

Заловил ми се млад Стоян
с турчина вино да пият,
с турчина й друговерину
голям се залог заложил.
Ако упие турчину,
Стоян кон му ще вземе.
Ако се упие млад Стоян,
турчин Калинка ще вземе.
Пили са малко и ни много,
пили са три дни и три нощи,
Калинка диван седеше,
че им чашите долива.
На турчина ги прелива,
на Стояна не ги долива.
Турчину хитра гидия -
не си чашите напива,
хем най ги у пазва налива.
Не ми се упил турчину,
най ми се напил млад Стоян.
Че му се дрямка додряма,
че легна Стоян, позаспа...
Калинка из къщи ходеше
и жално мило плачеше,
и върло люто кълнеше:
- Нема ли стока бащина,
със стока дар се заложи,
ами мене заложи...
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, бяла българке,
я хвърли сини сукмани,
че убивай черни тумани,
намятай бяла вераджа,
ще идем в росно ливади
зелено сено ще пластим!
До пладне й сено пластила,
под пладне викна да плаче:
- Блазя на бели българки,
че знаят делник и празник,
всякога света неделя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020