|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за надпиване с турчин
На бас се хвана млад Стоян
със турчин - еничерина
да пият, да се надпиват.
Ако ми турчин надпие -
той ще да вземе Калинка,
Калинка - бела българка,
ако ми Стоян надпие -
на турчин булче ще вземе.
Пили са малко, ни много -
Калинка ще им прислугва.
Стояну се дремка додрема.
Като го Калинка видела -
на турчин чаша долива,
Стояну - празна подава.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, бела българко,
събличай бела премена,
обличай турско зелено,
че ще със мене да дойдеш!
Доде си дума издума,
той я на конче племетна
и си за Турско замина.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
гора и вода да стоят,
като ти баса пропадна!
Стоян се сепна, събуди,
изведе конче хранено,
и се на конче преметна,
с тънка цафарка засвири,
цафарка пищи и дума:
- Постой, почакай, Калинке,
Калинке, бела робинке!
Като го зачу Калинка,
тя си на турчин продума:
- Некъде вода да минем -
устата да си разкваса,
сърцето да си разхладя!
Дорде си това издума -
Стоян си с конче дотропа,
остра си сабя извади,
на турчин глава отряза,
Калинка назад повърна,
Калинка, бела българка,
Калинка, мома хубава.
Моравица, Врачанско (Манкова 2012, № 8.4).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|