* * *

Облог за надпиване с турчин

Пили, надпивали се
Стоян и турчин, двамата.
Ако Стоян надпие -
на турчин коня ще вземе,
ако ли турчин надпие,
Калинка ще вземе.
Пили и се надпивали,
Калинка чаши наливала.
Че си се Стоян понапил.
Калинка им чаши долива -
на турчин пълна прелива,
Стояну празна подава.
Стояну се дремка додрема,
че легна Стоян, та заспа.
Турчин Калинка продума:
- Калинке, клета робинке,
я съблечи бяло българско,
па облечи турско зелено,
че Стояну баса пропадна.
Бърже се на конче преметни,
двама на път да тръгнем.
Калинка си турчин послуша.
Съблече бяло българско,
облече турско зелено.
Бърже се на конче преметна
и двама на път тръгнаха.
Но Стоянова стара майчица,
тя си при Стояна отиде.
- Стояне, синко Стояне,
камък и дърво да лежи,
а ти, Стояне, да станеш,
че турчин Калинка заведе.
Сепна се Стоян, събуди,
врано си конче изведе,
остра си сабя запаса,
нова си свирка взема.
Бърже се на конче преметна,
с нова свирка засвири.
Свирка му свири-говори:
"Къде си, Калинке, почакай!"
Калина е свирка дочула,
че си Стояна познала
и си на турчин продумала:
- Я гледай, турчине, я гледай
по-бърже вода намери
да пием и да се умием.
Само това Калинка издума
и Стоян ги двама настигна.
Остра си сабя извади,
на турчин глава отряза
и Калинка назад завърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020