* * *

Облог за надпиване с турчин

Снощи се Стоян бе запил
с турци с друговерци,
силно се Стоян бе напил,
че си сестрица продаде
на турци, на друговерци -
за шиник жълти алтъни
за кило бели грошове.
Че легна Стоян, та заспа.
Като се сепна, събуди
и на Маринка извика:
- Сестро ле, бяла Маринке,
стани ми на ръце полей!
Не се обади Маринка,
най се обади Еленка,
негова булка хубава,
тя на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
що на Маринка ти викаш,
нали я снощи продаде
на турци, на друговерци,
за шиник жълти алтъни
и за кило бели грошове?!
Като чу Стоян тез думи
от негова булка Еленка,
че прав се на крака изправи,
че вляна в тъмни яхъри,
извади конче хранено,
синьо го седло оседла,
с жълти дьозби дибьоза
че взема сабя на ръце
и се на конче възкачи.
- Еленке, булка хубава,
излез ми порти отвори,
и сал ми две думи кажи, -
кой път турците вземаха?
Че сбодна конче, отиде.
Като из пътя вървеше,
той си на конче думаше:
- Ако си турци достигнем,
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря;
ако не ги достигнем,
главата ще ти отрежа!
Турците път продължили,
пет часа път са вземали,
и шестия застъпили.
Тамън са турци бунтуват
при кой Маринка да остане,
Стоян като лъв пристигнал,
че си сабята издигнал -
кат се надясно завъртял,
половината турци съборил;
кат се наляво завъртял,
до крак ги всички изколил,
и на сестра си думаше:
- Сестро ле, бяла Маринке,
тръгвай с мене да си идем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020