* * *

Облог за надпиване с турчин

Дошли са, мале, дошли са
троица турци стамболци
на Стоянове на госкье.
Три деня яли и пили,
турците ядат и пият,
пък Стоян пие, не яде.
Стоян му вино превари,
превари и превареса.
Турци Стояна думаха:
- Стояне, млад чорбаджийо,
Стояне, млад конакчийо,
като сте в село голямо,
има ли моми хубави,
хубави за продаванье?
А пък Стоян хми думаше:
- Имаме, бельки немаме!
И моя сестра Калинка,
и кья е мома хубава,
хубава за продаваньне.
Турците питат Стояна:
- Ми къква хи е ценъта?
А пък Стоян хми думаше:
- Цената хи е, турчине,
четиридесте кесии,
кесии жълти алтъни
и кело бели грошове.
Турците пари брояха,
Калинка по двор ходеше,
та дребни сълзи ронеше
и бели ръки кършеше,
руса си коса мъкнеше,
та я по двори фърняше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Господе,
дано хми пари не стигнат,
не стигнат да ги доброят,
да си Калинка остане!
Турците пари броиха,
броиха и доброиха,
и петстотини наддали.
И той я, Стоян, продаде,
и я на конче качили,
и са турците тръгнали,
и той ги, Стоян, изпрати
до края, до харманнята,
та че се вкъщи повърна,
та легна Стоян, та заспа.
На съне вода поиска,
на съне, като наяве,
той на сестра си думаше:
- Сестро Калинке, Калинке,
подай ми, сестро, стомната,
студена вода да пия,
устата да си разквася!
Пък Марийка му думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
фърмакь да ти е водата,
кръв да ти бъде виното,
дето лелка ми продаде,
лелка ми, деверицата!
Кья ми бе, любе, за майка,
за майка, любе, за сестра!
Стоян се от сън събуди
и на Марийка думаше:
- Марийко, любе Марийко,
мер го истена направих?
- Н'истена, белки на лъже!
- Любе Марийко, Марийко,
подай ми, любе, пушката,
пушката и патрондаша,
я ще хи подир настигна
и на куршум ще хи нанижа,
Калинка ще си отърва.
И той хи на пъкь настигна,
и хи на куршум наниза,
и си Калинка отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020