* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнал ми Стоян да яде
с турчина друговереца.
Яли са, холан, пили са,
ах, че се на бас хванали.
Ако се Стоян упие,
турчин Калинка да вземе,
ако се турчин упие,
Стоян коня му да вземе.
Яли са, холан, пили са,
дорде петлите дваж пеят,
дваж пеят и да потретят.
Калинка диван стоеше,
сребърна чаша държеше,
с руйно я вино налива,
с бистри я сълзи прелива.
На турчин чаша прелива,
на Стоян я не долива.
Турчин си хитър излезна,
чашата не си изпива,
а най под крак излива.
Стоян си чаша изпива,
ах, че се напи млад Стоян,
там падна Стоян, там заспа.
Турчин Калинки думаше:
- Сбирай, Калинке, прибирай,
колкото можеш да носиш,
че ще в Анадол да идем.
Сбира Калинка, прибира,
Стояна люто кълнеше:
- Стояне, да се провалиш,
нема ли стока бащина,
та мене залог заложи.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
турчин Калинки думаше:
- Хайде, Калинке, да седнем,
да седнем, да си починем,
студена вода да пийнем.
На турчин му се додрема,
легна на Калинкиното коляно.
Стоян се от сън събуди,
мама Стояну думаше:
- Ой, де ти, мама, булчето,
булче Калинка хубава?
Фукна си Стоян да бяга,
- Бягай, Калинке. - викаше.
Де го й Калинка зачула,
тя му със ръка махаше
да мълчи Стоян, не вика.
На Стоян ножа подала,
та турчин глава отряза
и се с Калинка върнаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020