* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчина еничерина -
да пият, да се надпиват.
Ако се Стоян напие
Стоян си булче харизва,
ако се турчин напие,
турчин си конче залага.
Калинка ще им налива,
на турчин чаша долива,
на Стоян празна оставя,
но пак ми се Стоян напи.
Кат видя турчин Стояна,
че ми се Стоян понапи,
турчин Калинка думаше:
- Калинке, клета робинке,
я хвърляй бяло българско,
облечи турско зелено,
че ще да идем, да идем,
на нашто село голямо!
Стоян си у тях отиде.
Майка Стояну думаше:
- Стояне, чедо Стояне,
че да би дърво и камък,
пак не можеш се примири,
дето Калинка ти взеха!
Като чу Стоян тез думи,
бързо си от легло стана
и се на конче покачи,
па с тънка свирка засвири,
като свиреше, думаше:
- Къде си, либе Калинке,
Калинке, булка хубава?
Калинка либе зачула
и на турчина думала:
- Я, запри коня да сляза,
да сляза вода да пия!
Тамън си слязла Калинка,
слязла вода да си пие,
Стоян си с коня пристигна,
турчин главата отряза
и си Калинка той взема,
па си я дома заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020