* * *

Облог за надпиване с турчин

Бас се е басил млад Стоян
с турчина, с еничерина,
да пият, да се надпиват.
Ако турчин надпие -
Калинка ще си потурчи;
ако Стоян надпие -
седем кадъни ще вземе
с високи сарай сачаци.
Пили са два дни и две нощи,
Калинка все им налива
на Стояна с вода долива,
ала пак се напил млад Стоян.
Турчин Калинке думаше:
- Калинке, бяла робинке,
на Стоян басът пропадна,
я хвърляй бяло българско,
обличай турско зелено,
със мен, Калинке, ще дойдеш.
Казали и тръгнали.
Стояновата майчица
Стояна люто кълнеше:
- Стояне, сине, Стояне,
басът ти, сине, пропадна,
Калинка с турчин замина.
Ех, че ми скокна млад Стоян,
хранено конче оседла,
задяна сабя френия
и взема свирка шарена.
Тръгна Калинка да стигне.
Свирка ми свири-говори:
"Калинке, първо венчило,
дето сте, малко поспрете,
да мога да ви настигна!"
Калинка турчин думаше:
- Турчино, еничерино,
полека карай кончето
и гледай вода да стигнем,
да пием и се измием.
Дорде му това продума,
ето го Стоян ще иде,
на турчин глава отсече,
назад Калинка повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020