* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчина, с еничерина,
да пият, да се надпиват.
Турчин си конче залага -
ако се турчин упие,
Стоян ще му вземе кончето;
ако се Стоян упие,
турчин ще вземе Калинка.
Пили са, надпивали се,
Калинка диван стоеше
и жално-милно плачеше,
и им чашките долива.
Турчин си чашка поема,
той не я турчин изпива,
ами я в пазва излива.
Стоян си чашка поема,
кат я поема й изпива.
Ах, че се упи млад Стоян,
че легна Стоян, че заспа.
Турчин Калинке думаше:
- Гласи се, мари, радвай се,
че със мене ще дойдеш.
Калинка жално плачеше
и се на Бога молеше:
- Събуди, Боже, Стояна,
от турчин да ме отърве.
Турчин си конче стягаше
и се на конче преметна,
и на Калинка продума:
- Подай ми вода да пия!
Турчин водата не гледа,
Калинка за ръка улови
и я на конче преметна,
и на кончето думаше:
- Давран ми, давран, добър кон,
пък тази вечер най-добър,
доде се зора зазори
девет балкана да минем,
на десетия да стигнем,
Калинка да си изречем
да стане бяла кадъна!
Калинка нищо не рече,
бели си бабки късаше
и ги по пътя хвърляше,
и се на Бога молеше:
- Събуди, Боже, Стояна,
по бабки да ме намери.
Стоян се от сън събуди,
Стоян Калинке думаше:
- Подай ми вода студена,
че ми гърлото изгоря.
Тя не го чула Калинка,
тогаз се Стоян усети,
че я на турчин продаде,
че стана Стоян, че тръгна,
по бабките се водеше
и си турчина настигна,
и си Калинка отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020