* * *

Облог за надпиване с турчин

Майкя Марко по планина тражи;
не найде го по Стара планина,
най го найде у хладна механа;
не найде го с брайкя и дружина,
най го найде с немци друговерци,
че си пият вино и ракия.
Хитри били проклетите немци!
Они пият блага медовина,
Марку мешат вино и ракия.
Упоиха Марко, превариха,
у пиянство сестра Яна даде.
Надойдоха немчане сватове,
надойдоха неммчане кумове,
надойдоха немчане девере
да си водят Марку сестра Яна.
Марко дава Яна на сватове,
Марко дава, майкя му не дава;
Яна не ще с немци сама д' иде,
защо немци от вера не са й,
силома я брат й Марко даде...
Немци Яна през поле завели,
а Яна си сама додумвала:
- Боже мили, сполай ми на тебе!
Дали Яна това е годела -
да я водят немчани сватове?!
Поле мило, мило за тебе!
По тебе съм живот живеяла,
по тебе съм млада момувала,
що ли съм овчици попасла,
що ли съм си цвекье поносила?!
Събуди се Марко в полунощи,
окна Яна да му даде вода:
- Стани, Яно, вода да ми дадеш,
че ми гърло за вода изгоре!
Отговори Марку стара майкя:
- Бог те убил, Марко пиянице,
Бог те убил, куче побеснело, -
та камо ти мила сестра Яна?!
Тизе Яна на немци продаде,
продаде я снощи у пиянство;
немци Яна далек заведоха!
Стана Марко сънен, та полунен,
коня стегна пиян, та махмурен,
та отиде през широко поле
да си дири немчане сватове.
Като стигна немчане сватове,
провикна се Марко отдалеко:
- Леле Яно, леле мила сестро,
като ходиш с немчане сватове,
като ходиш през широко поле,
тебе немци от вера не са ти,
как помина с немци друговерци?
Отговори Яна мила сестра:
- Леле брайно, леле мили брайно,
като видиш, та защо ме питаш? -
Вино пиеш, дал се не упиваш,
вода газиш, дал се не нагазваш,
мърс да ядеш, дал се не омърсваш?!
На Марко жалба нажалило,
та откачи тежка боздугана,
та погуби немчане сватове.
Па си бръкна у десната чизма,
та извади ноже позлатено,
та убоде сестра жална Яна!
Тръпна Яна жално заплакала,
заплакала и занареждала:
- Боже мили, сполай ми на тебе!
Леле Боже, що ме не забрана!
Леле брайно, защо ме погуби!
Бог да пази от пияни брайкя,
сал един е, ега и он не е!
Леле мале, дойди ме закопай,
закопай ме и да ми поплачеш!
Брат ми Марко цървя да го ядат,
брат ми Марко земня да го не ще,
ни земнята, нито пък водата,
ни зверове мърша да му ядат,
да остане, свет да се прекарва,
да остане, свет да се клопува!
Ка го клела, така го стигнало, -
не могъл хич хаир да види,
не е могъл, ни ще пак да може!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020