* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
с турчин еничерина да пие,
да пие, да се напива.
Ако си Стоян надпие -
на турчин конче да вземе;
ако си турчин надпие -
млада Калинка да вземе.
Калинка вино налива,
на турчин чаша пълненше,
на Стоян досред даваше.
Нали е Божа работа,
Стоян се напред напива,
че легна Стоян, та заспа.
Турчин Калинка отведе.
Стоянова майчица,
викна горката, заплака:
- Я стани, синко Стоянче,
че турчин Калинка отведе.
Стоян се тогаз пробуди,
врано си конче възседна
и с тънка свирка засвири.
Свирка му свири-говори:
"Къде си, либе Калинке,
къде си, либе, почакай!"
Калинка свирка дочула
и му свирката познала
и си турчина продума:
- Я поспри, турчине, кончето
при това бистро кладенче,
студена вода да пием,
да пием, и да се измием.
Че са при кладенче седнали,
мина се малко, не много,
Стоян си кончепристигна.
Че са се с турчин хванали,
три дни и три нощи борили,
Стоян си ножче извади -
на турчин глава отреза,
и Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020