* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас хвана млад Стоян
с турчин, еничерин,
да се пият надпият,
Калинка ще им налива.
Ако си турчин надпие,
на турчин коня да вземе.
Че се Стоян понапил,
Калинка го е познала.
На турчин чаша налива,
на Стоян празна подава
и пак си Стоян понапил.
Силна го дрямка налегна,
па легна Стоян заспа.
Турчин Калине думаше:
- Калинке, бяла българке,
я хвърляй бяло българско,
обличай турско зелено.
На Стоян бас пропада,
ти ще си с мене заминеш.
Докато турчин издума,
Калинка на кон преметна
и си конче препусна.
Майка Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
дърво и камък да пиеш,
кога ти баса пропадне,
Калинка с турчин замина.
От сън се Стоян събуди,
изведе конче хранено
и се на конче преметна.
Силно си конче препусна,
премина поле широко,
навлезе в гора зелена,
с тънка свирка засвири.
Свирка му свири-говори:
"Ако си близо, Калинке,
полека карай да стигна!"
Калинка свирка зачула
и си свирка познала
и на турчин думаше:
- Турчино, еничерино,
полека карай кончето
и гледай вода да има,
да пием, да се умием.
Докато Калинка издума
и Стоян ги е настигнал,
на турчин глава отряза,
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020