* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчина еничерина
да пиян, да се надпиват,
Калинка ще им налива,
ако ли го Стоян надпие,
на турчина конче ще вземе,
ако ли го турчин надпие,
той ще Калинак да вземе.
Че се е напил млад Стоян,
кат го Калинка познала,
на турчин чаша долива,
на Стоян празна остава,
но пак се е напил млад Стоян,
че му се дрямка додрема,
на място легна и заспа,
турчин Калинка продума:
- Калинке, клета робинке,
я хвърляй бяло българско,
обличай турско зелено,
със мене, Калинке, ще дойдеш,
на Стоян му баса порпадна.
Че стана турчин, че стана,
че си Калинка улавя,
че я на конче преметна,
препусна конче да бяга.
Стояновата майчица,
тя при Стояна отиде
и си на Стояна продума:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да беше,
дето ти баса пропадна,
Калинка с турчин замина.
Тогаз се Стоян опомни,
че стана Стоян, че стана,
във тъмни мазии той влиза,
хранено конче извади,
тънка си сабя препаса,
свирка му свири-говори:
"Где си, Калинке, почакай!"
Калинка свирка зачува
и си на турчина продума:
- Турчино, еничерино,
полека карай кончето,
и гледай вода де има
да пия, да се напия.
Дорде Калинка издума,
ето и Стоян пристигна,
тежка си сабя извади,
на турчин глава отряза,
назад Калинка повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020