* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчина друговерина
да пият, да се надпиват,
Калинка ще им налива,
ако се Стоян напие,
турчин Калинка ще вземе,
ако ли пък турчин напие,
хранено конче ще даде.
Седнали да се надпиват,
Калинка в чаши налива,
на турчин чаша препълва,
на Стоян не я допълва,
но нали турчин бе хитър,
той не си чаша изпива,
ала я в ботуш налива.
Ах, че се Стоян понапи,
че му се дрямка додряма,
Калинка из дюкян ходеше
и все го по крака буташе,
дано се Стоян събуди
и тя с турчин да не иде.
Ах, че Стоян не се събужда
турчин Калинке думаше:
- Калинке, бяла българко,
я хвърляй бяло българско,
облечи турско зелено.
Турчин я на кон преметна
и си кончето препусна.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
навлезли в поле широко,
сред поле широко кладенец.
Стояновата майчица
из двори ходи и плаче,
Стоян люто кълнеше:
- Дърво и камък да пиеш,
гдето ти бас пропадна,
Калинка с турчин замина.
Ах, че ес Стоян събужда,
хранено конче изведе
и се на конче преметна
и на майка си думаше:
- Я ми дай, майко, свирката,
свирката, гласовитата,
че си кончето препусна,
като от село изляза,
Стоян със свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Где си, Калинке, почакай!"
Ах, че го Калинка зачула
и всичко на свирка разбрала.
Кяалинка на турчин думаше:
- Полека карай кончето,
че ти се конче измори.
Докото Калинка издума,
ето го и Стоян пристига,
на турчин глава отрязва
и Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020