* * *

Облог за надпиване с турчин

Самичък се Стоян похвали,
сам си глава запали.
Ах, че се Стоян похвали
пред турчин еничерин,
че има конче хранено,
че има булче хубаво,
конче му струва хиляда,
булче му струва два града.
Стоян на турчин думаше:
- Я хайде да пием, да се надпиваме.
Че са седнали да се надпиват,
ако ли Стоян надпие,
турчин кемер жълтици ще даде,
ако ли турчин надпие,
Стоян Калинка ще даде.
Че са баса сторили,
седнали да се надпиват,
Калинка ще им залива.
Пили, надпивали се
три дни и три нощи,
че се Стоян понапи
и си дрямка задряма.
Турчин конче извади
и си Калинка преметна,
и си кончето яхна,
далечни пътища замина.
Стоян се от сън пробуди,
пробуди Стоян, изтрезня
и си жално-милно заплака:
- Какво си ази направих,
та си булчето продадох.
Взема конче братово,
дано си Калинка застигне
от турци да я отърве.
Конче му галоп бягаше,
Стоян със кавал свереше,
кавал му свири-говори:
"Де си, къде си, Калинке,
дето си, почакай,
дано те някак застигна,
от турци да те отърва!"
Де го зачу Калинка
и си на турчин думаше:
- Я, хайде да спрем, да си починем,
водица да си сръбнем,
да си сърцата рахладим.
Минали поле широко,
настали гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво студен кладенец,
там са спрели да си починат,
на тревица поседнали,
там ги Стоян застигна,
че се с турчин пребори
и му главата отряза,
и си Калинка назад върна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020