* * *

Облог за надпиване с турчин

Обзаложил се млад Стоян
сос турчин, сос еничерин
ройно ми вино да пият
и пуста ми джибра ракия,
до петли вино да пият,
от петли върла ракия,
кой се, джанъм, упие.
Ако се Стоян упие,
турчина много ще вземе -
Стояну булка хубава,
хубава булка Калинка,
Калинка бяла гражданка,
сос мъжко дете Иванчо;
ако се турчин упие,
Стоян ще, холан, да вземе
харема сос ханъмките,
тавлъта сос атовете.
Пили са, додье са пили,
че се й упил млад Стоян,
упи се, джаним, задрема.
Че стана турчин еничер,
че взема Стояну булката,
хубава булка Калинка,
Калинка бяла гражданка,
сос мъжко дете Иванчо,
а че ги турчин заведе.
Като си турчин замина,
Стояновата майчица,
тя си по двори ходеше,
по двори, по калдъръми,
Стояна люто кълнеше:
- Да знаеш, Стояне, да повниш,
сос турчин кавул да правиш!
Турчин булката заведе,
че се млад Стоян събуди,
че на майка си думаше:
- Я стига, мамо, проклина!
Я ми кончето оседлай,
сърмено седло, алено,
сос позлатени зенгии,
сос алтънени дизгини;
с ройно го вино напои
и сос бял ориз назобай!
Че Стоян, че си стана,
че си кончето оседла,
а че си на кон думаше:
- Кончо ле, черен гарвану,
де да те видя, кончо льо!
Дълбоки доли ще минем,
през гъста гора ще бегаш;
додье петлите попеят,
Злите брягове ще минем;
доде се зора зазори,
Златата река да минем;
додье се, джаним, разсъвни,
в Будина града да влезнем,
булка Калинка да вземем,
Калинка бяла гражданка!
Че си кончето отпусна,
силна й вихрушка завяла.
Доде са петлите изпеха,
Злите брягове минале;
доде се зора зазори,
Златата река минале;
доде се е разсъвнало,
турчин на пътя пристигна.
Силен си маждрак завърли,
турчина в гърди удари;
булка Калинка отърва,
отърва, та я завърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020