* * *

Облог за надпиване с турчин

Стоян се на бас хвана
с турчина еничерина -
да пие, да се надпиват.
Ако Стоян се напие,
булчето си Стоян ще даде,
ако се турчин напие,
кончето си щял да даде.
Пили са, колко са пили,
Калинка на тях им наливала,
ах, руйно вино червено, -
на турчин пълна налива,
на Стоян празна налива.
Нали се Стоян пак напи,
че си легна, че заспа.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
съблечи бяло българско,
облечи турско зелено,
със мене ти дойдеш
в Цариград, града голяма.
Калинка плаче, не рачи.
Турчин Калинка думаше:
- Ако откажеш, Калинке,
главата ще ти отрежа
като на пиле петровско,
като на шиле гергьовско.
Че тръгна Калинка с турчин.
Като тръгна с турчин,
Стояновата майчица,
и тя се от сън събуди
и на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
камъни и древи да пиеш,
дето се, синко, напи,
че си булчето остави,
че ти турчин булчето взема.
Нали се Стоян от сън събуди,
в яхъри влезе,
че изкара конче алено,
алено, не възсядано.
Като кончето възседна
с крушево листо засвири,
с крушево листо засвири,
листето свири-говори:
"Дето си, Калинке, я почакай,
аз ще те, Калинке, достигна,
от турчин ще те отнема!"
Нали Калинка зачу тез думи,
и на турчина думаше:
- Турчине, еничерино,
я спри тука под туй дърво,
тука има дебела сянка
и има вода студена,
по малко хляб да хапнем,
че много аз огладнях.
Калинка турчин спряла,
Стоян си с конче пристигна,
на турчин глава отряза,
на турчин глава отряза
и си булчето взема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020