* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнали са ми, седнали,
да ядат, сладко да пият,
Стоян и турчин двамата.
Стоян си дума на турчин:
- Турчино, еничерино,
я хайде бас да сториме,
двама да се надпиваме.
Ако ли мене надпиеш,
главата да ми отрежеш,
ако ли те аз надпия,
в плен ще да те зароба.
Като са дума казали,
веднага са баса почнали.
Марийка, бела българка,
чаши с вино налива,
налива, още прелива.
Стоян го дремка додрема.
Легнал ми Стоян, заспал ми,
а турчин дума Марийка:
- Марийке, бела българко,
я хвърли българско шарено
и облечи турско червено,
па двама с тебе да избягаме,
далече, в Мала Азия,
далеч, в Стара Турция.
Марийка турчин послуша,
изведе конче хранено
и с турчин тръгна да бега.
Стоянова майчица, тя на Стоян дума:
- Стояне, синко Стояне,
я стани, синко да видиш,
твоята булка Марийка,
с турчин, синко избяга,
далеч, в Мала Азия,
далеч, в Стара Турция.
Рипна ми Стоян, стана ми,
изведе конче хранено,
сложи му юзда от звезда
и с девет колана превърза.
Като из пътя вървеше,
с меден си кавал свиреше
и на Марийка думаше:
"Марийке, булке, Марийке,
къде си любе, почакай,
дано те, либе настигна,
от турчин да те отърва!"
Марийка кавал дочула
и на турчин казала:
- Турчино, еничерино,
за вода, турчино, ще пукна,
я да се запреме,
водица да си пийнеме,
сърцето да си разхладим,
жаждата да си утолим.
Турчин Марийка послуша,
че се двамата запреле,
насреща иде млад Стоян
и на турчин говори:
- Де-гиди, турчино, еничерино,
това ли ти беше думата?
Ако ли аз падна,
главата да ми отрежеш,
а не да ми булка заробиш.
Люто се Стоян разсърди,
извади сабя френгия
и на турчин глава отрязал.
Тогава на Марийка дума:
- Я хайде, булке Марийке,
я хайде, тръгвай с мене
в дома да си идеме,
на мама всичко да кажеме,
как съм те от турчин отървал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020