* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчина, с еничерина
да пият, да се напиват,
Калинка да им налива.
Ако се турчин напие,
той си кончето залага;
ако се Стоян напие,
той си булката залага,
булката, бяла Калинка.
Калинка, булка хубава
стъклена кана държеше,
на турчин чаша прелива,
на Стоян не я долива.
Но пак се напил млад Стоян,
напил се, та се забравил,
ва място легна и заспа.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, булка хубава,
я хвърляй бяло българско,
обличай турско зелено
със мен, Калинке, ще дойдеш,
на мене булка да станеш!
Калинка плаче, не рачи,
но пак я турчин насили.
Съблече бяло българско,
облече турско зелено
и с турчина тръгнала.
Стоян се бързо събуди,
събуди и се опомни,
и на майка си думаше:
- Къде е, мамо, Калинка,
Калинка, мойта невеста?
Мама Стояну думаше:
- Калинка с турчин замина.
Стоян си конче изведе,
изведе го, оседла го,
оседла го и го обюзда,
че през полето излезе.
Минал е поле широко,
навлязал е в гора зелена,
сред гора дърво високо,
а покрай дървото полянка.
На полянката седяха
Калинка и турчин двамата.
Като ги Стоян съгледа,
извади медни кавали,
засвири жално, та милно,
кавал му свири-говори:
"Калинке, булка хубава,
прави, що правиш, Калинке,
от турчин глава да отделиш,
аз да си турчин убия!"
Калинка, булка хубава,
нали е хитра българка,
и тя от кавала разбира,
че си пръстена вземала,
вземала, та го подхвърли,
станала да си го вземе.
Стоян си турчин убива,
и си Калинка отвежда.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020