* * *

Облог за надпиване с турчин

Басирал ми се млад Стоян
с турчина, с еничерина.
Да пият вино червено
и върла люта ракия.
Голям се каул строили
да пият, да се надпиват.
Ако го Стоян надпие,
на турчин конче да вземе,
ако го турчин надпие,
на Стоян булче да вземе.
Седнали двама да пият,
Калинка им наливала.
Пили са, холан, яли са,
три дни и три нощи.
Калинка кога разбрала,
че Стоян ще се напие,
празна му чаша подава,
на турчин чаша пълнила.
Но пак се напил млад Стоян,
върла го дрямка обори.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, млада българко,
събличай бяло българско,
обличай турско зелено.
Ти със мен, мари, ще дойдеш
на Стоян баса пропадна.
Калинка бяла българка
съблече бяло българско,
облече турско зелено
и при майка си отиде,
и на майка си заплака:
- Мамо ле, стара свекърво,
на Стоян баса пропадна
аз с турчин отивам.
Стоян е, мамо, позаспал
на тебе, мамо, оставям
мила мъжка рожбица
ти гледай по-бързо да го събудиш.
Да яхне конче хранено,
да вземе свирка писклива,
да тича, да ме настигне
ази ще го из път почакам.
Калинка с турчин замина.
Нейната стара свекърва
по два пъти ходи и плаче,
жално нарежда. Ах,
че се Стоян събуди
и на майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
що жално плачеш, нареждаш?
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да пиеш
на теб ти баса пропадна.
Калинка турчин отвлече.
На мене, синко, остави
нейната мъжка рожбица
и за тебе заръча,
по пътя да я настигнеш,
от турчин да я отървеш.
Стоян из пътя тичаше
и си със свирка свиреше.
Калинка като го зачула
на турчин продумала:
- Турчине, еничерине,
в тази гора зелена
има студен кладенец,
я поспри да си починем
и лицето да си измия.
Турчин Калина послуша,
че си конче поспре.
Калинка като се измила
и нагоре погледна
ето го Стоян пристигна,
голям се бой завърза.
Стоян на турчин глава отряза
и булчето си отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020