* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнал ми й млад Стоян
млад Стоян млада войвода,
с турчина еничерина,
вино червено да пият,
да пият, да се надпиват.
Калинка булка хубава,
Калинка чаши налива,
на турчин чаши прелива,
Стоянови празни оставя.
Ала се Стоян понапил,
на място легнал, па заспал.
Турчин Калинке думаше:
- Калинке, булка хубава,
събличай бяло българско,
обличай турско зелено
и се през конче премятай!
Калинка нищо не рече,
съблече бяло българско,
облече турско зелено
и се през конче преметна.
Калинкината свекърва,
Стояновата майчица,
викнала, та заплакала,
люто си Стоян заклела:
- Синко Стояне, Стояне,
дърво и камък да пиеш,
дет' се, Стояне, понапи, -
турчин Калинка отведе!
Отде е Стоян позачул
и се от сън събудил,
меден си кавал извадил
и със кавала засвирил,
кавал му свири-говори:
"Чакай ме, либе Калинке,
ази при тебе ще дойда,
от турчин да те отърва!"
Калинка му кавал зачула
и си на турчин продума:
- Я си кончето позапри
студена вода да пия.
Турчин си конче позапрял.
Ето, че Стоян пристигнал,
остра си сабя извадил,
на турчин глава отрязал,
Калинка назад повърнал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020