* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчина - еничерина,
с турчина - друговереца
да пият, да се надпиват.
Ако се напий турчина,
Стоян коня му ще вземе.
Ако се напий млад Стоян,
турчин Калинка ще вземе.
Като са сладко пояли
почнали да се надпиват,
Калинка да им налива.
Като Калинка разбрала,
че ще се напие батя й
на турчин чаша препълва,
на Стоян празна подава.
Не се е напил турчина,
най ми се напил млад Стоян.
Пуста го дремка налегла,
та легнал Стоян, та заспал.
Турчин Калинке думаше:
- Що стоиш, мари, да гледаш/
На к'во добро се надяваш?
Сядай, мари, на добър кон
и хайде с мене във Стамбол.
Калинка с турчин замина.
Стоян се от сън събуди
и на Калинка повика:
- Калинке, сестро, Калинке,
я ми дай вода да пия,
че ми устата изгоря
от тази пуста ракия.
Не го е чула Калинка,
а го е чула майка му.
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да пиеш -
Калинка с турчин замина.
Кат' зачу Стоян тез думи
прав се на крака изправи,
изведе конче хранено,
с тънка си свирка засвири:
- Калинке, сестро, Калинке,
дет' си, Калинке, там чакай
батя ти да те настигне.
Не го е чула Калинка,
ами го е чул турчина.
Той на Калинка думаше:
- Карай по-бърже коня си,
че ми се счува батя ти.
Кат' чу Калинка тез думи,
колкото бавно вървяла,
толкоз по-бавно тръгнала.
Доде си турчин издума
млад Стоян ги е настигнал,
на турчин глава отрязал,
Калинка назад повърнал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020