|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за надпиване с турчин
На бас се хванаха млад Стоян
с турчина, с еничерина,
да пият, да се надпиват,
ако се напие млад Стоян,
турчин булче ще му вземе,
ако се напие турчина,
Стоян му конче ще вземе.
Калинка, булка хубава,
тя им чашки налива,
налива, още долива.
Калинка, булка хубава,
на турчи чашка прелива,
на Стоян чашка задъня,
но пак се упи млад Стоян.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, булка хубава,
ази си баса спечелих.
Я хвърляй бяло българско
и обличай турско жълто,
с тебе, Калинке, да бягаме.
Стояновата майчица,
тя си по двори ходеше
и лошо Стояна кълнеше:
- Стояне, синко Стояне,
Стояне, да не харосаш,
Стояне, да не прокопсаш,
дето си баса изгуби,
че турчин Калинка да вземе.
Като я зачу млад Стоян,
той се от дрямка събуди,
че влезе в тъмни яхъри,
оседла конче хранено
и взема медна цафара,
Калинка тръгна да стига.
Като му конче бягаше,
той си с цафара свиеше:
- Калинке, мила, хубава,
където и да си, любе, да спреш,
аз ще те тебе настигна,
от турчин ще те отърва.
Като го е зачула Калинка,
тя си на турчин думаше:
- Турчино, еничерино,
я поспри конче хранено,
студена вода да пийнем,
че ми устата изгоря.
Турчин конче позапря,
Стоян си Калинка настигна,
на турчин глава отряза,
Калинка назад повърна.
Жълтеш, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|