* * *

Облог за надпиване с турчин

Събрали ми се, събрали,
в голема града София
в това юнашко механе,
мешани турци и българи.
Яднали, що са пийнали,
всичките кефа сдобили,
почнали хвалба да се хвалят
кой какво има да каже.
А че се Стоян посрамил,
че има конче хранено,
хранено конче Бързака
и нема кой да го надбързи
че има булка хубава
хубава булка паметна
не може я никой излъже
че го дочу паша Софийски.
Близко до Стоян приседна
и на Стоян думаше:
- Стояне, бре българино,
ти се нещо похвали, бре
че си имаш кон бързака,
и нема кой да го надбързи.
И аз имам конче бързак,
хайде си каул сториме,
конете да си бързиме,
ако ме, Стоян, надбързаш,
моето конче да вземеш,
ако ти е и още малко,
моята бела кадъна,
твоя робиня да стане,
ако ти е и още малко,
и нашата сумпами джамия
с дванайсет кубета -
с тринайсет викала -
ако ти е Стояне още малко
цела харема с кадъни
нали са каул вързали.
Всичките се турци чудом чудеха
и си по турски думаха:
- Де се чуло-видело
овца с вълк да ходи
камо ли Стоян с пашата.
Като са каула вързали
нали се вдига млад Стоян
и си във къщи отива
нали е булка паметна
паметна булка разумна
честна трапезе слагаше
и си Стоян канеше:
- Я вземи, либе, да вечеряш!
Стоян не яде, ни пие,
отчая в къщи седи.
Булка му викна, продума:
- Стояне, либе, Стояне,
защо не ядеш и не пиеш
дали ти хлеба не печен
и ти гозба безсолна
или не съм ти либе хубава.
Стоян на булка продума:
- Фала ти, булка, Петкано,
гозба ти и хлеба харесвам
и ти си ми млада и хубава
като бог да убие пиянство,
пиянство още безкрийство,
отдека снощи замръкнах
на това турско механе.
Ядохме всички, пийнахме,
всеки се хвалба похвали,
че си имам конче хранено,
хранено конче Бързака
и нема кой да ме надбързи
с пашата каул спорихме,
конете да си бързиме.
Ако ли ме пашата надбързи,
кончето да ми вземе
и теб робиня да вземе
и къщи в огън да пали,
сал ако ме паша надбързи.
Стоян се викна провикна:
- Недей ме, булке, гледа,
фенер у ръка да вземеш
в хладни хаери да влезеш
при морето конче хранено
утре рано ще подраним
с пашата да се бързиме.
Нали е булка паметна,
но Стоян у деца не гледа,
като от стая в стая влиза,
майка си търси да види,
мъртва майка си намери,
в изба се баба обеси.
Стоян майка си изнесе
и сред двори внесе,
и таз майка си полива,
в ясен я огън запали.
Горела майка му, тлаела,
три дни и три нощи още.
Стоян три дни и три нощи,
гуляи прави, пирува.
Като е майка му е изгорела
на пепел жива станала,
Стоян лопата в ръце взема,
пепел във вятър разхвърля.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020