* * *

Облог за надпиване с турчин

Чул ми се Стоян, прочул,
от изток Стоян до запад,
че много Стоян ходеше.
Ходи Стоян и търгува,
търгува и джамбазува
на едър и дребен добитък.
Стоян ми не е самичък
Стоян си има другари,
другари негови голани.
Те ко Стоян думава:
- Стояне, ти наш другарю,
мож ли ни намери жена,
мож ли или не мож.
Стоян другари думаше:
- Другари, мои голани,
кой ли не мога намери
аз мойта жена ще ви дам
ще ви дам, ще ви я продам.
Стоян си в къщи влезе
и той на Илка думаше:
- Илке ле, булка хубава
я си детето накърми
и го хубаво окъпи,
таз вечер на едно ще идем,
ще идем на едно вечеряме.
Утре ще да се разделяме
жива раздяла ще правим.
Аз те Илке излъгах
излъгах и те прададох
за крина жълти жълтици
и за крина бели грошове.
Илка нищо не рече,
тя си в собата влезе,
над люлката се надвеси
да си детето накърми
детето Иванчо и Първанчо.
Като се над люлка надвеси,
надвеси и заплакала
и на Иванчо думаше:
- Иванчо и ти Първанчо
и сити мои пиленца
пуследно ще ви нахраня
и едно ще ви поръчам,
растете и порастете
и на двайсет години станете
па едно си конче уловете
и за майка си питайте
дано я майка найдете.
Заранта турци Илка прибират.
Минали двайсет години,
Иванчо и Първанчо порасли
па едно конче уловили,
от село на село навлезли,
десето село навлезли,
на крят на края селото
чишма голяма намират.
Там си кончета поспират,
кончета да си напуят.
отдолу иде кадъна
с бели менци на рамо,
със жълти чехли на крака,
метнала вердже на глава.
Иванчо конче поеша,
Първанчо си кадъна гледаше
и на кадъна думаше:
- Кадъно ялънбашийко,
ти чула ли си кадъно,
жена урвана да ходи
както и нашта майчица.
Като ги Илка зачула
фереджето на две скъсала
и се в дола повърнала
и се в Иванчо хванала
и на двенките казала:
- Иванчо, и ти, Първанчо,
вий ли сте мойте дечица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020