* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчина еничерина,
да пият, да се надпиват.
Ако турчинът надпие,
той ще Калинка да вземе.
Ако Стоян го надпие,
на турчин конче ще вземе.
Нали се напи млад Стоян.
Че го Калинка познала -
на турчин чаша прелива,
на Стоян празна подава,
но пак се напи млад Стоян.
Турчин Калинке думаше:
- Калинке, клета робинке,
я хвърляй бяло българско,
облечи турско зелено.
Че я на коня покачи,
на коня отзад на къча.
Двамата на път тръгнаха.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да си бил!
Тебе ти баса пропадна,
Калинка с турчин замина.
Стоян се от сън събуди,
че влезе в хладни яхъри,
изведе конче хранено,
че се на него покачи,
че със кавали засвири;
кавал му свири-говори:
"Де си, Калинке, чакай ме!"
Калинка дума на турчин:
- Полека карай кончето
и гледай вода да стигнем,
да пием, да се умием.
Че ги Стоян пристигна,
на турчин глава отряза,
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020